.jpg)
Държавният дълг на България остава под 31% от БВП, но лихвените разходи растат рязко. Как евтиният дълг днес може да ограничи бъдещите бюдже...
Държавният дълг на България остава под 31% от БВП, но лихвените разходи растат рязко. Как евтиният дълг днес може да ограничи бъдещите бюджети и да доведе до по-високи данъци утре.
България посреща първите години с еврото с държавен дълг, който изглежда комфортно нисък – малко над една четвърт от БВП, далеч под средните нива в ЕС. Но зад тази успокояваща статистика стои неудобен въпрос: каква е цената на „евтиния“ дълг и докъде можем да разчитаме, че лихвите ще останат ниски, когато политиката продължава да харчи щедро. Именно върху това фокусира вниманието си анализът, публикуван сред български новини.
Евтин дълг днес, скъп маньовър утре
Последните бюджети залагат амбициозни разходи – за пенсии, инфраструктура, администрация – финансирани не само с данъци, но и чрез нарастващ дълг. Докато лихвите са ниски, това изглежда приемливо: емитират се облигации при добри условия, инвеститорите имат апетит за български дълг, а дългът формално остава под 30–31% от БВП – едно от най-ниските нива в ЕС.
Проблемът е, че всяко ново левче дълг влиза в бюджета като бъдещо задължение за лихви и главница. Ако лихвените разходи, както показват прогнозите, нараснат няколко пъти спрямо 2022 г., значителна част от бъдещите бюджети ще бъде „заключена“ само за обслужване на стари решения. Това стеснява фискалния маньовър – по-малко средства за реформи, антикризисни мерки и данъчни облекчения в момент, когато икономиката може да има най-голяма нужда от тях.
Еврозоната: повече достъп до дълг, но и повече изкушения
Влизането в еврозоната отваря вратата към по-евтино финансиране и по-голямо доверие от инвеститорите. Това, от една страна, е шанс да се финансират смислени проекти – модерна инфраструктура, образование, зелена трансформация. От друга – риск политиците да възприемат евтиния дълг като неизчерпаем ресурс и да повторят сценария на други страни, преминали от нисък към висок дълг в рамките на едно десетилетие.
Историята на еврозоната показва, че веднъж тръгне ли спиралата на „лесните заеми“, връщането назад е болезнено – с орязване на разходи, замразени заплати и данъчни увеличения. Затова изборът, който правим сега, не е просто дали дългът да е 28% или 30,33% от БВП, а дали ще остане инструмент за развитие, или ще се превърне в постоянен източник на натиск върху данъкоплатците.
Какво означава това за данъкоплатеца
Преведено на езика на домакинствата, растящият публичен дълг означава две неща: повече пари за лихви, по-малко за услуги, и по-голям риск от бъдещо вдигане на данъци и осигуровки. Когато една държава харчи днес за сметка на утрешните приходи, сметката неизбежно се плаща от гражданите – или чрез по-високи данъци, или чрез по-ниско качество на публичните услуги, или и двете.
В този контекст прозрачността и дебатът около дълга са критично важни. Не е проблем, че държавата взима заем, ако той отива в проекти, които повишават производителността и доходите – проблем е, когато заемите покриват текущи дефицити и политически обещания без ясна възвръщаемост.
Защо са нужни повече задълбочени анализи
Българската дългова статистика все още изглежда „добре“ на фона на Европа, което създава изкушение темата да бъде оставена за „по-нататък“. Но именно сега е моментът да се поставят въпросите за границите на разумното задлъжняване, за качеството на инвестициите и за това как еврозоната ще промени поведението на политиците спрямо дълга. Такива въпроси се обсъждат в по-широк контекст в рубриката Анализ на новините от BurgasMedia, която следи както фискалната политика, така и ефекта от евтиния кредит върху реалната икономика.
.jpg)
