Page Nav

HIDE

Grid

GRID_STYLE

Pages

АКТУАЛНИ НОВИНИ

latest

Древен Перник

Древен Перник

История на Перник 

Град Перник се намира в югозападната част на България, на 30 км от столицата София. Той е разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 м, дължина 22 км. и е заобиколен от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от витошкия Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 км.. Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401 млади (до 25 години) хора. Градът е стопански, културен и административан център на община с два града и 22 села, с обща площ - 461.1 кв. км., което надвишава средната площ за община в България - 427 кв. км. На 100 кв. км.територия са разположени 4.98 селища. 


Броят на хората в трудоспособна възраст е около 65 300 души, пенсионерите са 26 129. Жените са повече от мъжете - 56 835 срещу 54 964. Раждаемостта на 1000 души е 6.1. Перник е и център на област - Пернишка. Първите сведения за поселищен живот в региона са от ранния неолит - 6 000 г пр.н.е. През VII век в тези земи се заселват славяните, с името на чийто бог Перун се свързва името на града (въпреки, че в пернишко "Перяник" се е употребявало за шаферите, които носят байрака по време на сватбената процесия, а в трънско за тези, които носят перо в шапките си като символ на отличие). Точният произход на думата Перник е доказан от археолога Васил Миков, според който Перник идва от Перун с добавен суфикс -ик). Първото писмено споменаване на града се среща в житието на Иван Рилски ("Безименната легенда за Св. Иван Рилски"). В пределите на Българската държава селището е от началото на IX век - през 809 година по времето на хан Крум. Между хан Омуртаг и Византийската империя бил подписан мирен договор през 815 г., според който земите около Перник били включени в територията на България. Поради стратегическото им положение  - от тук минавал пътя между Тракия и Мизия - в тези земи били построени множество крепости, а след покръстването започнало изграждането на църкви и манастири. По това време от малко селище възникнал укрепеният град Перни. В началото на XI век местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба особено се проявил Кракра воевода, владетел на Перник и още 35 крепости в района на горна Струма. Главната крепост на Кракра била върху високото плато, подпряло селището от югозапад. На два пъти - през 1004 и 1016 г. византийските войски, начело с Василий II Българоубиец обсаждали пернишката крепост, но понасяли големи загуби и били принуждавани да се оттеглят. Едва след като  Василий II покорил всички български земи Кракра бил принуден да прекрати съпротивата (1018 г.). Кракра Пернишки Кракра Пернишки По време на византийското владичество до земите около Перник достигали набезите на нормани, узи, кумани и печенеги, а в края на XII  век през тях преминала една от колоните на III кръстоносен поход на Фридрих I Барбароса. В пределите на Втората българска държава Перник е от 1204 (по времето на Калоян, когато България се разширява значително). През XIII и XIV век продължило строителството  на църкви, манастири и други сгради, като особен напредък бележи църковната живопис - стенописите на Земенския манастир. С падането на България под Турско робство Перник загубва много от значението на крайгранично селище и крепост. Въпреки това с усилен труд и благодарение на това, че околностите не са населявани продължително време от турци, населението съумява да изгради едно скромно благосъстояние. Особено е развито скотовъдството (при двете си нападения над Перник през 1690 г.,  граф Шенкендорф успява да отнеме над 7 000 !! глави добитък). При разпадането на Турската империя две бедствия минават през Перник - кърджалийски банди и чума , които принуждават населението да се изтегли в планините. Непосредствено след Освобождението през 1878 година Перник е село с разпръснати махали, наброяващи около 1 000 жители. Възходът на града започва с разработването на богатите каменовъглени запаси в неговата околия. От 1891 тези залежи  интензивно се  разработват и Перник става център на каменовъгленото производство в Царство България - тук се добиват 75-95 % от въглищата. През 1893 г. е открита ж.п. линията София-Перник. През 1895 г. е построена първата в България сепарация за въглища, а през 1933 г.- първата брикетна фабрика. Мината от началото на века Перник в началото на века. След Първата Световна война в Перник се изграждат редица предприятия - металодобивното "Железни заводи", стъкларската фабрика "Кристал", керамичната фабрика "Каменина", две топлоелектрически централи , завод "Пектин" , дузина мелници, маслобойна и др. През 1929 година Перник е обявен за град. Притокът на работна ръка към града води до бързо увеличаване на неговото население - 30 000 през 1944г., 108 000 през 1995 г. В икономиката на района са застъпени почти всички отрасли на производството, като водеща роля имат въгледобивът и черната металургия, производството на електро- и топлоенергия, машиностроителната и металообработваща промишленост.


На територията на Перник са създадени редица промишлени прдприятия: "Стомана Индъстри" АД, Мини Перник АД, СТРУМА ООД, ИНКОМС-ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ АД, ФЕРОМАГНИТИ ЕАД, ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ ООД и др.


В града се намира единственият на Балканите завод за производство на пектин на прах - Пектин ЕАД.

Частният сектор през последните 2-3 години разширява дейноста си като се преориентира към производтвото на промишлени изделия. Дворец на културата Дворец на Културата В Перник са създадени редица културни институти като: Общински комплекс "Дворец на  Култура", Драматичен театър "Боян Дановски", Универсална научна библиотека "Св. Минков", Исторически Музей, Камерен оркестър "Орфей", и др. Днес училищата в общината са 34, в които работят 1 466 преподаватели и се обучават 13 978 ученици.Основните училища са 19, среднообразователните -15, от които 8 гимназии, 6 техникума, 1 СПТУ. Перник разполага  с 1250 болнични   легла, 17 поликлиники и 5 детски заведения с 224 легла.  На територията на общината има 15 детски градини,  Дом Майка и Дете и 8 заведения за социални грижи. 


Традиция е ежегодното провеждане на Майски и Ноемврийски музикални дни. Изключително атрактивни са провежданите на четири години фестивал на Сурвакарските и Кукерски празници.