Перник - европейската столица на кукерските традиции

  Перник - европейската столица на кукерските традиции Перник е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и ...

 
Перник - европейската столица на кукерските традиции

Перник е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и община.

Градът е най-известен със своя международен кукерски фестивал и с това, че е първият град в България, който започва рудодобив и въгледобив.

За град Перник

Перник е един от многото градове в Западна България след София с население от 77 382 жители.

През 2009 г. Перник официално е обявен за столица на карнавала и е член на Федерацията на карнавалните градове.

Градът носи името Перник още от основаването си през 9 век. Името му се свързва със славянския бог Перун. Между 1949 и 1962 г. обаче се нарича Димитрово (в чест на министър-председателя Георги Димитров).

Днес градът е един от индустриалните центрове в България и най-големият по въгледобив.

Местоположение гр. Перник

Град Перник е разположен на един от старите търговски пътища на Балканите: София – Солун и София – Скопие.

В близост до града минават Паневропейски транспортен коридор 4, европейски път Е79, автомагистралите Люлин и Струма, както и жп линията, свързваща Централна Европа с Гърция.

Перник е заобиколен от планините Люлин, Витоша и Голо Бърдо. През града протича река Струма.

Община Перник заема площ от 462 квадратни метра и се състои от 2 града и 22 села.

История на град Перник

Най-ранната история на Перник започва още преди 8000 години. Първите сведения за човешка дейност датират от 6000 г. пр.н.е., когато територията е била населявана от тракийското племе агриани.

Селището влиза в пределите на българското царство по времето на хан Омуртаг през 8 век. На територията му се изгражда гранична крепост.

Между 8-ми и 11-ти век Перник се превръща във важен икономически, военен и културен център в югозападните земи на България. Известността му се свързва преди всичко с името на болярина Кракра Пернишки, който в началото на XI век оказва силна съпротива на римляните. В края на 12 век крепостта е разрушена, но селището продължава да съществува, въпреки че вече няма предишното си значение.

По време на османското владичество местното население е било освободено от плащане на определени данъци и гражданите са били считани за „свободни поданици“ на султана. Жителите на града са се занимавали предимно със земеделие и скотовъдство.

След Освобождението Перник е малко селце с население от 1000 души. Но в края на 19 век на територията му започва разработването на находища на въглища и Перник постепенно се превръща от земеделско селище в значим център на рудодобива, металургията и машиностроенето.

През 1891 г. е приет Законът за рударството и е открита първата мина. Скоро след това е пусната и железопътната линия Перник-София, която дава нов тласък на развитието на града. През 1895 г. в Перник светва първата електрическа крушка в България, а през 1899 г. е построена първата електрическа станция. През този период се развива търговията и банковото дело.

През периода на социализма Перник продължава индустриалното си развитие. На територията на града работят машиностроителни и металургични заводи.

Икономика на Перник

В Перник са представени почти всички видове икономика, от които водеща роля заемат въгледобивът, производството на черната металургия (Индустрия Стомана [2]), електроенергия и топлоенергия (ТЕЦ „Перник Топлофикация – Република”), машиностроенето и металообработването. индустрии - Прамет, Струма, Заварчни машини АД, Солидус, ЗГММ АД, Минералмаш и др.

В града работят основните вериги хипермаркети, а скоро се очаква да отвори врати и голям търговски център в Перник.

Спортът в Перник е добре развит, благодарение на няколко спортни зали, стадиони (на които тренират три от футболните клубове в града), тенис кортове, ледена пързалка и хиподрум.

Забележителности на Перник

Перник е известен преди всичко с международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" - най-авторитетният в България и на Балканите. Фестивалът се провежда от 1966 г., а през 1985 г. получава международен статут. През 1995 г. Перник става член на Федерацията на европейските карнавални градове, а през 2009 г. е обявен за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции.

Фестивалът се провежда всяка година в последната събота и неделя на януари.

В него участват средно около 6000 души от всички етнографски области на България, както и от Европа, Азия и Африка.

Перник е град в Западна България, разположен на около 20 километра югоизточно от София. Един от най-големите градове в България, Перник има население от около 75 000 души (според данни от 2021 година).

Градът е известен и с дългата си история. В района има множество археологически обекти, свидетелстващи за населението на тези земи още през неолита и бронзовата епоха. В Перник също така има музеи, като Национален музей на минното дело и геологията и Музей на Перник - музей на града и неговата история.

Вижте повече тук: https://www.visitpernik.com/p/zabelezhitelnosti-v-pernik.html